С грехове простени
и немалко грешки
обичта в битието си
умело вписахме.
Твоята дума грижовна
над мен бди,
така изречена
възхитително звучи.
До мен ли си
небето е по-синьо.
До теб ли съм-
горделивите рози
ухаят по-силно.
Пред нас просиява
зората и знам,
дорде земята се върти
и слънчеви отблясъци
по лицата ни играят-
за сетен път ще ти призная,
ти си моята съдба, съдба,
съдбовна съдба...