uFeel.me
Един мил жест
Автор: Marchellka,  1 май 2009 г. в 00:24 ч.
прочити: 1373
Понякога, когато съм сама,
през главата ми минават милиони мисли,
за мене и за света...
Виждам хора,
обляни в тъмнина и светлина -
някои бледи воали
на дерзания и тъга,
други светла снимка
на щастие и красота...
Понякога пред мен изникват,
като от сив въздух,
духове на животи, отдавна отминали,
на хора отдавна починали,
но никога забравени,
за да разкажат за тъмнината,
надвиснала над нас и Земята,
за смъртни заплахи,
за безбожни уплахи
и безброй бездействия.
Аз само слушам,
думите им като от вятъра напяти
и от тишината изляти,
слушам и не искам да повярвам
дори да знам,че е истина...
Защо не ценим света около нас?
Защо, вместо да прекараме час,
за да помогнем на някой в беда,
предпочитаме да стоим в тъмнината,
макар и сами?
Защо, вместо нова дреха
или прическа, или колие,
не подадем ръка на някое дете,
което има по-голяма нужда?
Защо чуждата болка си остава чужда?
Аз не съм светица,
напротив - грешница бях 
и може в Ада да горя...
Но пред себе си съм горда,
защото в предпоследния си час
ръка подадох и помогнах,
без да искам отплата.
Без да искам признание...
Света отива бавно към края си,
кръговрата на живота така е отредил
и, вярно е, няма как да го спрем,
но в последните си часове
в материалното
можем да си позволим поне по един жест мил...
На едно дете ръка да подадем,
на старец хляб,
на бездомен дреха...
Защото там, на където всички сме се запътили,
тази наша милост
може да стане
и последна утеха...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me