Като звън от камбана отеква дъждът,

тишината събирам във кръгове житни,

чакам онзи случаен момент,

чакам цвете във празния кръг да поникне.

Покоят не носи наслада, прилича на вечност,

аз съм тук и сега, като притча предчуствана,

не копнея, не моля, аз искам живота си,

нямам време да крия в минутата мигове.

Няма болка, всичко се слива в  предела безсмислен,

непонятно изгубен във шепота звезден.

Няма брод, неизплакан е бледия спомен по тебе.

Изгоряла усмивка пристигнала, във деня непотребен.