StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,971
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,703
   Точки: 2,647,825
   Съобщения: 155,655
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕТЮДИ ЗА ЛЮБОВ - 4

Продължение


Най-сляп зовът е в младостта,
но времето очи отваря
за друга стойност в любовта
и нищичко не се повтаря.

Но вероятно не съвсем,
съдбата е капризна дама,
а днес им беше на кадем
и ето, че събра ги двама.

В дълъг преход, в студ и мраз,
копнеем завет, топлина,
открием ли ги - някак в нас
се качва тяхната цена.    

Живеем както ни се случи
и не със времето растем,
Животът тайничко ни учи
как себе си да разберем.

С него чувства, че е жива,
с него - Слънцето - не с други,
с него иска да заспива,
с него иска да се буди.  

Да има Облакът поне
разум, чувство за вина,
с надежда, че ще разбере,
събра кураж и му призна.

Но Облакът е бясно куче,
разбрал той всичко - посиня,
от егото си ярост смуче,
прихлупи се и връхлетя.

Небето й прорязват думи,
съскат, святкат, с гръм отекват,
пронизват я като куршуми
и сетивата й олекват.

Очите й къде са били? ...
... умря надеждата последна -
Тополата със сетни сили
изправи се и го погледна.

... и в него чашата преля,
обидата - незаличима,
щом не може с него тя -
никой няма да я има ...

... на младостта и красотата
зовът Тополата откупи
и сви се в корена душата -
предаде се и се пречупи ...


Следва


.                                             
   


  

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-10-02
прочитания: 492
точки: 55 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 26 (виж препоръчалите)

Вход