Поредната зима, бейб, поредният сняг.
Поредната водка, изпита на крак.
Последните локви, последната кал.
Небето е ниско, а въздухът - бял.
Затвориха бара, бейб, гасят светлини.
Печатаме стъпки към къщи. Вали.
Сезонът умира без звук помежду ни,
прехвърчат ни мъртви, неказани думи.
Защо да говорим, бейб? Удобно мълчим.
Снегът ни говори - вали и вали...
А утре, стопен, ще изплаче в улука,
че всички сме толкова временно тука.
© Радост Даскалова