StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,534
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,161
   Точки: 2,656,812
   Съобщения: 154,340
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЕСЕНИ ДАЛЕЧНИ

Долу вълните оловено сиви

разстлали са своята вечност.

Бавно и облаци – бяло-мъгливи

се движат в една безконечност.


Гледам в прозореца, дъх притаила,

как ми изчезва любима –

в точица малка назад се е свила

моята мила родина.


Моите близки ги мисля – в родина

когато съм. Мислите вечни!

А пък за нея тъгувам в чужбина,

дори и за пръските речни.


И океанът се с мен развълнува,

накъса се в облаци черни.

Птица обречена в мене пътува

към есени мои, далечни


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-11-30
прочитания: 208
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход