В капки дъжд и утринна мъгла
разсеяно усмихна се есента
и вятърът прошепна на луната:
\"Върви си, че ще издухам тъмнината.\"
И слънцето протегнало лъчи,
и птичките отворили очи,
и всичко живо по земята
събуди се усещайки зората.
В началото на есенния ден
недей тъгува ти за мен,
усмихвай се и посрещни
предизвикателствата с отворени очи.
А привечер, когато всичко се успокои,
ще дойда аз при теб - уви -
да милвам и да галя ТЕБЕ, мили,
нима помисли, че сме се разделили.
В прегръдката на тъмнината
с ласкавата светлина на луната
залисани от любовта ни
ще спим доволни и засмяни.