ЕСЕН
1.
В окапалата шума
попива песента на ручея
и днес е той безгласен.
На радостта в окапалата шума
мълчи сега потокът на живота ми.
2.
Разравям шумата с крака –
тук някъде загубих щастието си,
но под листата жълти,
от мен се крие то.
И само капналите жълъди
хрущят под търсещите мои стъпки,
опитват неговия глас да предизвикат.
А може би го е намерил друг човек.
3.
Едничка шипка е останала на храста –
око червено в сивотата на деня,
пулсиращо сърце, частичка лято,
от вятър не отвята още –
храна за гладни птици,
ориентир в пътеката на дните;
един забравен спомен
в пътеката на отшумялото ми щастие.