1. В окапалата шума попива песента на ручея и днес е той безгласен. На радостта в окапалата шума мълчи сега потокът на живота ми.
2. Разравям шумата с крака – тук някъде загубих щастието си, но под листата жълти, от мен се крие то. И само капналите жълъди хрущят под търсещите мои стъпки, опитват неговия глас да предизвикат. А може би го е намерил друг човек.
3. Едничка шипка е останала на храста – око червено в сивотата на деня, пулсиращо сърце, частичка лято, от вятър не отвята още – храна за гладни птици, ориентир в пътеката на дните; един забравен спомен в пътеката на отшумялото ми щастие.
