Частица малка от твоята болка,
искам днес ако мога да взема.
Ех, животе... досущ богомолка -
първо люби, а после превзема.
Ех, животе! Каква въртележка...
днес си тук, утре - пътник незнаен.
В кош нагърбили свойте болежки,
през живота вървиме - нетраен!
Стискаш зъби, градиш и създаваш,
свойто утре с високи кокили...
макар вътрешно често да знаеш,
че не никнат цветя, а бодили.
Всичко в този живот е утопия...
вечността - няк\'во странно понятие.
Побеждава във филма все лошия,
а пък ние редим съзаклятия...
А пък ние... дори и не искаме,
да погледнем живота в очите.
Страх и ужас чете се наистина,
преброени щом виждаме дните...
Ех, животе! Желан и проклинан,
днес си тук утре пътник незнаен.
Колко всъщност до дъното имаме?
Никой друг освен Господ не знае!