Еднакво с теб сме побелели...
Но всеки има своя свят.
Годините сме ги живели
далеч един от други, брат.

За малко дните ни се сляха,
какво и кой и как сгреши...
Ех, хубави години бяха...
Но стихът спомен не теши...

Еднакво с теб сме побелели...