Небето се намръщи в тъмносиньо

свъси вежди страшно и сърдито

с оченца влажни после ми намигна

и стисна свойте устни упорито.

Сълза в сълза зарони свойта песен,

мечта с тъга преплете влажни  къдри,

листа  в дъжда рисуват ранна есен,

дъга в реката се оглежда мъдро.

Ах,  в миг усмивка грейна на лицето!

 Затрепка  с влажни мигли топлината.

Една мечта затупка във сърцето –

Добро да възкреси и днес душата!

20.08.2000 г., Сандански