Той беше от странните хора,

мрачен самотник, отшелник,

вечно замислен, малко отнесен,

сънен минаваше през сивия делник.

За него хората бяха прозрачни,

познаваше той душите им черни,

малко сърдит, очите му тъжни,

мечтите му само бяха безмерни.

Но тихичко вечер, загледан в звездите,

той рисуваше цветни луни,

нощем  сееше любов във гърдите,

приспиваше болки  в магични дъги …

Orchid 29.03.2013г.