Сънувам на ринга въжета
и купа - кристален бокал.
Тя с малка тракийска  карета
пристига и сваля воал.

С поканата тук се явява -
ред първи, на каменен блок.
Ветрилото нервно развява
и тръпне пред боя жесток.

Арена: античен театър
на древния град Филибе.
Тук свирил е същият вятър
на същото седмо тепе.

Противникът млад е. Танцува
на ринга със стъпки на степ,
готов да спечели не друга -
жената на първия ред!

Вглъбено от ъгъла чакам
аз своя пореден двубой.
Проблясва смолистата факла
и гони привиден покой.

Печелил съм много турнири
и тънкости в бокса аз знам.
Залогът е: кой да подири
жената с девичия стан.

Но ето, че гонгът удари.
Противникът - млад, във възход.
Изчаквам мигът да стовари
на ринга спасителен ход.

До шестия рунд атакува!
Принуден, пак влизам във клинч
и виждам, че вече ликува
младежът и готви ми линч.

Но само за миг той откри се.
Видях този малък свой шанс.
Крошето ми дясно изви се -
той вече изпадаше в транс.

И някак си бавно се свлече.
На пода опря колене.
Отбройваше реферът десет
и вдигна победно ръце.

Порой от възторзи разтърси
таз вечер заспалия град.
Аз дамата долу потърсих,
очите й, погледа благ,

преливащ в искрици горещи
над древния-нов Филибе
и знам, че очаква на свещи
щастливото седмо небе.