Една душица малка деня ми промени,
че някой луд пробол бе и двете й очи.
Във котешката дрешка облечена бе тя,
и няма, няма грешка - за радост бе дошла.
Но зла беда я стигна преди да порасте -
на хора - котараци отпор тя да даде.
И няма месец даже, прогледнала бе тя,
но ето пак, че бързо отново ослепя.
И мъката голяма за гърлото те стисва.
Поток сълзи горещи във миг един се плисва.
Безсилни тук са зная и власт, та и пари
да върнат здрави - нови две котешки очи.