Днес денят обеща да не бъде хаплив.
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта.
Ще се спъна срещу му да бързам.
Всеки път е еднакво при нас, а това
разминаване взе да омръзва.
По взаимно съгласие с него мълчим
и не ни се говори със никой.
Просто много години така се търпим.
Между нас става още по-тихо.
Този ден ми прилича на мъж-митничар.
А пък аз - трафикантка на време.
Ще ми бие печат, като кръгъл товар -
има място за двайсет и седем.