Два свята... толкова различни.
Два свята... две страни епични,
намиращи се тук върху Земята.
Безмилостна е между тях борбата.
Единият... е святост, чистота,
а другият е скверност, пустота.
Единият е кротост, славословие
и сваля тежките си, земните окови.
А другият ругае и злослови,
не вижда, че нуждае се от мисли нови.
Издигнал е във култ той греховете.
С \"Бог е любов.\" се оправдават \"боговете\".
А Любовта нечисто не търпи
и не понася похот и лъжи.
Не ще приеме скверното за свято.
Бог е и огън. Изпепелява Той, когато
човекът в Неговия път не иска да върви,
а греховете си обича и с лъжи
запълва дните си, ума си... И делата
го водят към съдба тъй непозната,
нечакана, неискана, непожелана...
Да, Бог е справедлив! И не остана
време да се хвалят греховете...
В святост ходи! Или ще те отвеят ветровете.