Боса ще тичам и пак ще рисувам
картина на моята светла душа,
образ възвишен на платното ще вдъхна
на ръката, която рисува лица.
И кой ще каже, че трудно твори се,
когато с чувство галиш платно...
Бяло и нямо притаило въздишка,
за изящество, което не остава едно...
Ала само ръката твореше в гама,
цветна палитра на много мечти
и лицето тъжно усмихнато стана,
щом платното ще радва очи...
И всеки лъч е нова надежда,
блян за живот в тихия ден,
и платното бяло в цвят се оглежда
... колко изящно ще бъде за мен!
Ала там на стената спомен остана,
за душата заключена в рамка сега,
че лицето се смее, а в очите е няма
душата на твореца творил с лекота.