Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
163,887
Потребители:
12,355
Автори:
4,000
Коментари:
314,503
Точки:
2,655,375
Съобщения:
162,299
Лексикони:
4,494
Снимки:
10,783
Следете ни в
Творба - информация
Душата ми...
Душата ми е силна и сама,
душата ми е нямо откровение,
в една звезда на мрак и суета
стопява се житейското ми бдение...
Не е планета, а звезда -
светът, изтъкнат от презрение,
и блясъкът ще стане пустота
в очакване на свойто разрушение...
Ще паднат шумно всите небеса -
в прахта ще се търкалят в изумление
пред чезнеща човешка същина -
окъпана във фалш и във забвение...
Къде ли скрихме детския си плач?
Моментите на истинско прозрение?
Любов потулихме със здрач
и сме човеци под съмнение...
Душата ми е силна и сама,
душата ми е нямо откровение,
ама сега със тебе ще спасим света -
с любов, със живи изречения...
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
luda_macka1
раздел: Поезия ->
Друга поезия
публикувана на: 2013-10-30
прочитания: 181
точки:
13
(
виж далите точки
)
коментари:
2
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 5 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог