Душата лута се,
без спир, всякаш,
някои вика я,
а така ли е?

Сама в мрака,
броди,около сенки,
прогонени.

Пепел и прах, са
наоколо, а в далечината,
тъмнина.

Само тишината, е наоколо,
и дебне от всяка страна,
чака тя, душата ми,
на тъмнината да се предаде.