Как привидно си спокоен, Дунаве,

без вълни и вълнолом.

Колко ли реки са те целували
 
за да ги приемеш в своя дом.



Бистрите сълзи ти приласкаваш

на разплаканите планини,

а в замяна тишина им даваш   

може би затуй си без вълни!



Страшен си в спокойствието, Дунаве!

Пътят ти е дълъг и суров.

Дунаве, приличаш ми на думите,

премълчани от любов...