uFeel.me
Дуенде на дулото
Автор: machkar,  20 октомври 2009 г. в 14:54 ч.
прочити: 380
Дуенде на дулото

Изкупих от пазара за вчерашни вещи
всички часовници, които изостават.
Ще ги използвам, вместо ножове.
И ще замерям с тях мишената на времето,
докато не превърна стрелките в обещание.

И когато уцеля - нека да е събота.
И нека часовникът, който съм хвърлил
да изгуби дъха на стрелките си
и да спре на таблото на гарата.

И нека не вали, но да е тъмно.
За да светиш, когато слизаш от влака.
И пак ще те срещна на перона.
И пак ще ме объркаш със куфар.

Ще те докосна, за да ме излъжеш,
че все пак съм докосвал присъствие.
Но докоснатият въздух е куче.
Боледува от бяс. И пренася беса си
като смисъл в дъха на самотните.

Ще ме пари студено перонът.
И студът ще събуди часовника.
И стрелките му ще ме прогонят от гарата.

Ти изобщо пътува ли с влака?
И изобщо пристигна ли в София?
Или събота беше само маска,
през която да ме виждаш, сякаш мравка,
и да се смееш, и да плачеш едновременно?

Беше ли събота само извинение
за едно закъсняло изчерпана роля?
Времето вероятно е писало
вместо теб договор за взаимно забравяне,
но аз още не съм го подписал.
Времето е хирург, нали знаеш-
ампутира най-болните спомени,
но оставя нелекувани белезите.

Не трябваше да те обичам истински,
за да умея да ти кажа после сбогом.
Но ти няма да си тръгнеш, повярвай ми.
Аз ще чакам на гарата на събота
И ще чупя часовници, докато не дойдеш.

Пък ти ще играеш роля на дуенде.
А дори и дуендето понякога
по стрелките на нечий часовник се движи.
И когато открия часовника ти,
ще заменя стрелките му с пръстите си.

Но пръстите ми все ще изостават,
докато не ги свериш с твоите.
Сега мълчиш! Мълчиш подобно дуло.
А дулата все някога стрелят.
Сърцето ми вече подушва барута.
Но не знае какъв е куршумът във спусъка ти.
Смъртоносен или за оставане?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me