Годините минават, сякаш миг. 

Научих се, че времето не съществува.

Илюзия е. Точно като световете

във реалността, която си рисуваш.

А Нея ли? Забравих я, отдавна. 

Умря? Изгуби се? Все тая..

Повярвах си, че мога и видях,

как живот градя си, докато мечтая.

Усмихвам се, защото знам коя съм.

Усмихвам се, защото знам и как 

да сбъдна всичките желания, 

които някога така болезнено желах. 

Не бързам вече, няма за къде,

Сега-то си направих приказка.

Намерих себе си, магията..

и никога не съм била 

по-истинска.

23.07.2013