Стоеше. Мълчаливо. На брега

на морето,

пръстите й играеха

с пясъка...

... изкушаваха я начупените миди,

налепили се безсрамно,

в мокрите й ръце.

Помнеше любовта му.

Представяше си я

като току- що направена фигура

в форма на замък...

... очарователна, загадъчна, крехка...

 ... Някога й разказваше.

Вярваше. В историите.

В него.

... Вълните заличиха следите.

Реалността я пробуди...

... Усмихна се. Мълчаливо. На брега

на морето,

невръстните ръце, обръщайки небрежно

кофичка с мокър пясък,

припомниха любовта й.

Имаше. Спомени. Нея.

Достатъчно.