В мига неуловим, щом миглите се срещнат,
и уж изчезва всичко, а пък е отсреща;
в нетрайния момент, щом дъх съм притаила,
а жаждата за въздух не е набрала сила;
във кратката почивка в сърдечния ми ритъм,
когато нямам нужда да искам и да питам;
в онази тишина зад мислите брътвежни,
която ме опива със своята безбрежност -
аз там живея.
Истински.
Живея!