Докторе, как да те стопля,
душата ти изстрадала крещи
сред толкова отчаяни вопли
след вечни човешки войни.
Кажи на сестрата да влезе,
нека да ме упои,
и спринцовка, и хапче ще взема,
ще избягам от кошмари в зори.
Докторе, как ли издържаш
да пазиш \"великите\" спомени,
на бавна жарава се пържиш,
готов на внезапни промени.
На колко погребения си отишъл -
не спира потокът,
колко сълзи си избърсал -
не стигат кърпите.
Докторе, вярвам ти безрезервно -
с теб сме стари другари,
един ден ще дойдеш и ти при мен -
дали в очите ти ще пари?