(на Сен-Санс)

Там в кладата на твоя вечен огън
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок.
Разказва ни тя нежно за деня ти,
и ни изпраща в други светове,
в които господар си на съня ни
и нашите безкрайни страхове,
а там е всичко толкова красиво,
с животните не сме си врагове
и шареното в нас изглежда живо,
тъй както с шарки – цялото небе.
Там рибите си имат също говор,
а струните създават цветове
и всяка твар живее да е в сговор
и в мир пируват хора с богове.
И ти си там – пазител на вратите,
където пускаш всеки със мечти,
що знае, че обратно на реките,
човек се ражда, не за да руши.
Божествен храм е твоето изкуство,
що води ни към райските врати,
защото е изпълващо със чувство
и с него няма как да сме сами!