StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,038
   Потребители: 12,398
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,454
   Точки: 2,657,275
   Съобщения: 156,377
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Докато драконите спят...

Остави драконите да спят - 
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.

 

Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите,
които виждаш на нощното небе.

 

Раните им не ще застинат,
от стоманеното примитивно острие,
въпреки че, някога, те даваха собственото си сърце
и не след дълго те погинаха от човешките зли ръце.

 

А те желаеха за така наречения мир
и сред смъртните да царува,
но, колко наивни са били, че да повярват...нали?
Човекът свикнал е само да воюва...
Зад гърба им опънати лъкове и ледени стрели;
от тях протече единствено кървав вир;
за това ги няма вече, не останаха никакви следи.

 

Сега, разбираш ли, защо по-студени са и от звезди?
Телата им с вековете превърнаха се в гранитни скали...

 

Не ги търси повече! О, моля те! Недей! 
Дори и не смей... не разбулвай духовете!
Спри се вече, ти жалко, смъртно човече!
Животът им рядък дар беше, а ти безпощадно го отсече!

 

Остави драконите да спят - 
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, иди си с мир,
те не желаят нито капка от човешката отрова.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-03-26
прочитания: 22
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход