uFeel.me
Додето ни има
Автор: severianin,  26 декември 2012 г. в 08:57 ч.
прочити: 268

           На приятелите ми Енчо и Сашо

 

Колко време вървим и вървим –
не остана пътека пред мене.
И са белите пътища дим –
извървени до край, извървени...

Колко нещо е вече зад нас –
кратък миг от живота огромен,
но в живота ни – звездният час,
изживян до трошица, до спомен.

Колко малко белее напред
и се губи в сребристата есен –
още стих, още само куплет
или припев от глъхнеща песен.

И какво?
Да се спрем сред мига?
Да живеем със спомени сини?
Или, вече до пояс в снега,
да попеем “Години, години...”?

Нека спрем под небесния свод,
сред студа на Голямата зима,
да се чукнем с по чаша живот
и – до дъно!
                   Додето ни има!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me