Всичко ясно, добре подредено...

Утро, пладне и залез...

Без вятър, мъгли и морско вълнение...

Без страстите сладко-солени...

Всичко е толкова просто решено.

Стъпките ясно виждаш във пясъка.

Вървейки по тях, нямаш проблеми,

иначе, чайки те погват със крясъци.

Може да паднеш. Може да плачеш.

Твоя си работа, на кого ли му пука.

Само внимавай да не объркаш

и не търси за бягство пролука...

Хайде без волности, не се оглеждай.

И не се дърпай, така е по-леко...

Недей да допускаш в сърцето надежда,

тя води със себе си толкова мъка.