Добре ми е така да пусна котва,
да гледам недалеч от вдигнатия шлюз
как плуват мръсни, скъсани кюлоти
и в такт под звуците на блус.

Добре ми е така с продрани джинси
с коса до раменете като стар хипар
по спирки, мръзнейки до тъмносиньо,
да зная, че ме чакат в бар.

Добре ми е така да хапя нервни устни,
пропускайки реда си в не един коктейл,
какво като че там намирам се из пустош,
не съм си и помислял да припаря в Йейл.

Добре ми е така в довчерашното утре,
да плюя зъбите и кърви след побой,
да гледам в огледало побесняла мутра,
нахъсана след вълчи вой.

Добре ми е така да дебна в мрака
заклети хищници, излезлите на лов,
след бръснещ полет в не една атака
да спусна над главите им покров.

Добре ми е така, прорязал мрака,
с криле размахани, на две слепил,
след бръснещ полет на над клоака,
стените със земята изравнил.