Мойта нежна душа се изнася и отлита далече в нощта – щом сънят като филм ме унася, хуква жива, свободна, сама. Аз оставам си в тленното тяло - празна клетка на славей красив. Тя се рее, ефирна и бяла и отдъхва от нрава ми див. После плавно и с лека въздишка влиза кротка обратно във мен и ме буди и казва ми: ”Дишай!” - Здрасти, Слънце! Добре дошъл, ден!