Добър вечер мъко!

Аз се молих, ти не знаеш колко молих се

с теб да сме непознати...

но уви, не устоях... и пак те срещам.

Ти си същата,

оная мъка, дето все човърка в самотата,

все разбърква най-спокойните ми дни,

дето все без повод и без смисъл се промъква,

а пък от присъствието ти така болезнено горчи.

Аз дойдох!

Сама прекрачих прага на дома ти,

да те срещна, колчем този път те разбера,

страшно е когато само те усещам по гласа ти,

а така си истинска и помага ми да устоя.

Да избягам от тъмата неизвестна,

да те пипна,

за да те запомня в/ъв/ реалността,

осезаема си много по нещастна,

уязвима си и аз не се боя.

Добър вечер,

предпочетох аз сама да дойда

колко бяло от косите си спестих с това.

Дълго борих се, за да сме непознати,

но разбрах, че по-добре така...

Ти усещаш ли, че вече се стопяваш?

18.02.1994г