"Добър вечер, Тъга! Днес си пак подранила.
Непоканена влизаш и се свличаш на стола.
Сред деня пъстроцветен си загубила сили,
но в нощта триумфираш- ненаситна и гола.

Без дори да дочакаш да затворя вратата,
ти надменно заставаш до прозореца тъмен.
Завладяваш съня и рушиш тишината.
После подло се свиваш в най-далечния ъгъл.

Ти вечеряш със мрака и нарастваш стократно.
Във сърцето се впиваш и пресяваш мечтите.
И посмъртно не искаш да си тръгнеш обратно...
Като трънче бодеш и горчиш във очите.

Не оставай, Тъга!...Ти не си ми приятел.
Ти не си гост.Ти си болест. И дете на нощта."
......................................................................

Като прилеп на прага се препъва тъгата...
Уж от мен си отива...
                              А дълбае следа.