Добър вечер от мен, Приятелю млад,
във една позабравена вече България –
тих, спокоен и малък планинския град
ще те срещне със хората… своите…
Често има в очите тъга, но смехът
не докрай в своя ден са изгубили…
Щом празнуват, не с показна слава блестят -
пазят тихата памет и съвест…
Тук все още и рози уханни цъфтят
в малки дворчета, спомени скътали…
Все по-малко, обаче, се раждат деца
с онзи въздух балкански закърмени…
Щом тоз въздух веднъж и ти сам си отпил,
ще поискаш ли пак да си тръгнеш?!
Но цената… един чужденец би платил
да откупи последните къщи…