Да проклинам или благославям
този ден преди година.
Крива ли съм или права,
че времето ми в загуба отмина.

Тръгнах по път, плувах в дълбокото,
залитах, копнях и още съм тук...
където понякога прегръщат оковите
душата и сливат се с нея от студ.

Където компания ми беше Луната
и днес от спомени тя ме побърква.
Но мисля, едва ли е нейна вината...
че често се случва без изгрев да мръква.

Да потърся отново тази наивност,
с която дъгата аз прекосих?
Къде съм сега - далеч или близо?
Какво ми се случи само през стих.

Страст, която прерасна във друга,
оставяйки в мен пепеляви следи.
Пулсира на граница реалност-заблуда
и убива идеята за "сега" и "преди".

Нея във жертва идеалът прие,
както и мойте стени разрушени
на разум, сърце... А с криле
кръжи над дните вече изтлели.

Да проклинам или благославям
този ден преди година.
Дилема е. Не съжалявам...
За всичко си има причина...

09.03.2009