Настрана всички вещи -
да е масата чиста.
А отгоре ще положа всички бити карти -
писмата, които избягвам да прелиствам,
местата, които са до болка познати.

Да говорим неразбрано?
Защо да не говорим -
това е на поезията любимият й номер.
Но после твойте думи отварят
жарки рани.
А аз да слушам недомлъвки не мога...
вече не мога...

Но ти снишаваш глас и напред ме оставяш да мина.
А не искам това.
Явно е твърде много една пълна година.
Явно е липсата твърде тежка за нас.

И тогава завесата пада - \"Добре.\"
Всеки потънал в неговото отвъд.
На мен не ми пука. За теб е наред.

До следващия път.