Ту потъвам във сънна омая.
Ту съм буден до болка и вик.
Свойте радости тихо гадая,
щом срещна с очи твоя лик.
Осъзнато не-моя те нося
дълбоко в мечтите ми скрита.
Не разплитам кълбото въпроси -
сърцето ми знае,не пита...
Само вечер с луната изгрява
една липса със твойте очи.
И в безсъници дълги стопява
съня натежал и горчи...
И осъмнал сред дим и куплети,
ще накъдря зората игриво.
Твоят лик през деня ще ми свети -
като тебе самата - красиво...