uFeel.me
До моята любима
Автор: stormbringer,  10 август 2009 г. в 11:01 ч.
прочити: 460
Остави тез спомени тежки,
навлизат у мен като дрога,
животът ми, странна забежка,
живях го до теб в изнемога
и много неща съм намразил,
отровни, с дъх на зараза.

Забрави тез черни прокоби,
пророчества тъмни, гнетящи,
редици от черни гробове,
магии като птици летящи,
в които вярваш до болка,
от бомби летящи осколки.

Забрави тоз страх тъмен,
вехне сърце изнурено,
пътят е труден и стръмен,
сърцето кърви наранено,
влачиш нозе в изнемога,
дива, трепереща в огън.

Ти си красива, и млада,
иди при вълните в морето,
вяра е твойта награда,
тя ще ти върне отнетото,
нека водата отмие
всяка фалшива позлата.

Махни тез спомени тежки,
не вярвай на черни прокоби,
има и други болежки,
злото от тягостна злоба
ще бъде за теб умъртвено,
искам те всякак спасена.

Чуваш ли как пее морето,
шепот, шума на вълните,
аз ще ти върна отнетото,
двамата, там на скалите,
ще пееме нашата песен
в живота ни труден, нелесен.

Запей, ако ли не, махни се,
гласът ти е глас от желязо,
още те моля, свести се,
отровна е всяка зараза,
пророчества, тъмни прокоби,
те ще те вкарат във гроба.

За друг глас копнея във мрака,
гласът на пречистваща буря,
до края ще викам и чакам,
молитва дори ще притуря,
макар че до тебе е Бога
с теб съм, докато дишам, и мога.

Бурята клоните чупи,
черните мисли погребва,
стеле земята под лупа,
бурята с теб ще последвам,
в живота ни няма измама,
блус, изтанцуван от двама.

Кой глас ще ми песен запее,
песен след буря в душата,
пък тогаз и аз ще посмея
да бъде твойта отплата,
от която ще занемее
всяка фалшива позлата?!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me