StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,152
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,743
   Точки: 2,658,407
   Съобщения: 157,539
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

До минор

Когато предозирал съм с горчилките

и ляга мрак в тъгата на пиано,

Аз сипвам зной в душата на бутилката,

а музите са луди и пияни.

 

Когато натежава отчаяние,

защото някой пак си заминава,

събират вик от хиляди мълчания

обречените на забрава.

 

Аз чувам нощем шепота на виното

сред паузите на ридаещ вятър.

И сричаше си зимата в комините

измислици за циганското лято.

 

Но има още пристани за живите

в небесната безбрежност на звездите.

Танцуваха неземно самодивите

с усмивки от съня на Афродита.

 

Но вече позабравиха ме музите

и явно песента ми е изпята.

Магия има в „Малка нощна музика“

и блясъка на „Лунната соната“.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-03-26
прочитания: 31
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход