StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,129
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,627
   Точки: 2,662,504
   Съобщения: 155,884
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

До малкия...

Излиза гола тишината,
побрала празнота непръсната.
На твоята планета е среднощ
и пет луни броят куплетите.
Живея в дупка
черна от отхвърляне
слънца рисувам,
но са нейде вънка.
Присвитооко в улея от бързане
на чужди стъпки
все преписвам твоите.
Стада от ужаси са арестували
единствената роза
и този похлупак за нощна шапка
не ме приспива никак.
Върни се в облака,
единствено достигнал
през коридора времето,
в което мигът
е смисъл на живот
в разстреляния космос.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-19
прочитания: 309
точки: 33 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход