В стаята ми
със сенки от миналото бродещи,
стоят в ъгъла на старото бюро
дневниците ми копнеещи.
От дълго време те не са докосвани.
Не искам повече да пиша в тях.
Така както те покрити са...
покрито е и сърцето ми със прах.
Чувства, мисли,
спомени, мечти...
Редуващи се
радост и сълзи.
Възходи и падения,
болка, самота...
Мъничко е щастието,
но пък най-красивото в света.
Сега не мога да намеря сили,
от спомените много ми тежи.
Сякаш окована във вериги
не мога да помръдна и... боли.
Затова до тук ще спра...
до началото на края.
Моливът трепери ми в ръцете
и не виждам... тъмно е в мойта стая...