Днешният свят полудява!

Гърчи се, хапе, не спи...

Сутрин свидливо огрява

тягостно сивите дни.

 

Хич и не пита къде е

моята светла мечта.

Злоба единствено сее,

но... за какво ми е тя?

 

Днешният свят полудява –

диво, фалшиво зове...

И към какво призовава? –

вече... да нямам сърце...

 

Вече, да нямам надежда,

своя сияйна звезда,

дето с любов ме повежда

и ми е огън в нощта...

 

Днешният свят полудява – 

скучен, забързан кадрил...

Само едно ми дарява –

мисли – във фентъзи стил!

 

Знае ме даже по име –

вчера му казах: “Недей,

с тия лъжи не лъжи ме,

ако си слънце – огрей!

 

Щом си успех, подкрепи ме,

в люлка красива люлей,

щом си късмет – споходù ме,

своята лудост излей...!”

 

Днешният свят полудява...

Няма той святи мечти.

Грабнал от мойта жарава,

хуква в различни страни...

 

Нека далеч се зарее,

сам си е крив за това...

Песен едва ли ще пее

с тия парлùви слова.