И днес разбирам –
линията на живота
приглажда бавно моя път
и сякаш някак без охота
приемам вече днес света.
Всичко шумно май ме дразни,
алкохолът ми горчи,
чекмеджетата с емоции са празни,
остаряха похотливите очи.
Работата те притиска,
забавление не щеш,
вечер само ти се иска
да се наядеш.
С половинка лягаш и заспиваш,
ставаш и закусваш ням.
Нищо ново не откриваш
през деня и пак си сам.
Гаден е животът на големите,
искам да се върна пак
там, далече от проблемите,
пак да съм хлапак.
Иска ми се да съм боса
и на слънце да мирише,
Да ме мъчат 100 въпроса
и писма да пиша.
Искам, а не мога!
Колко тъжно е това...
Към поредната тревога
тръгвам с вдигната глава.



19.01.2005г.