На никого днес нищо не дължа –
изрядно върнах всеки дребен заем.
Не съм печелил никога с лъжа
и нямам за какво да се покая.

Аз нямах пост, не съм и търсил власт
и вотът ви не ми е бил полезен.
Раздавах щедро. Не един от вас
е ял и пил на моята трапеза,

но никой днес не ми е задължен
за хапката, за честото “наздраве” –
така ми е било добре на мен.
Каквото съм желал – това съм правил.

Но ти... О, ти си мой длъжник до гроб,
ти толкоз много имаш да ми връщаш...
Аз бях твой вечен спонсор. Бях твой роб,
а ти със мен бе винаги намръщен.

Каквото имам – ти не си го дал:
спестил съм го от всеки черен залък.
Във всичко твое имам своя дял –
понякога голям, друг път – по-малък.

И ти ще ми платиш за всичко днес –
за униженията, за злините.
Живея за едната гола чест,
но само с чест са тъй оскъдни дните.

Ако не свариш да платиш на мен,
пред внуците ми ще си отговорен
и пак ще си принуден някой ден
да издължиш и лихвите отгоре.

Под синия лазурен небосвод
законът за длъжника е валиден
и аз ще те преследвам, мой Живот,
за да платиш неправди и обиди,

за да платиш за мъка и печал,
за честа горест и оскъдна слава...
И ти ще плащаш – нямам капка жал.
Внимавай, скапан мой Живот, внимавай!