на Никол и Ивка

 

Сутрин се събуждам

сънувала децата

и любимите ми приказки,

в едно със цъфналите макове,

когато са като пожарища,

и напращелите реки сънувам,

когато през бента

искат да излязат.

Сутрин се събуждам

отмаляла от зимите

живеещи в сърцето ми,

под това небе,което е

като излят смарагд

и чрез въздуха

можеш да отпиеш

на морето пяната.

Сутрин се събуждам

разнолика от петлите,

викащи да дойде утрото

и още  тиха и прозрачна

се заплитам с  палмите,тревите

и всичките маслинови дървета,

и по пъпна връв изпращам

добротата си

към малките ми

дивни ,диви лебеди

живеещи далече.

 

И искам

да метна на крилете им несигурни

изплетените ризи и да ги направя

сигурни в летежа им

и да станат  себе си и хора!!!!

4.6 2010 г.

Кипър