Дишам

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
Вапцаров "Вяра"

Дишам живота със пълни гърди,
че малко остана за дишане.
Дишам небето с отворени очи,
дишам надежди за късно политане.
Дишам цветя и прохладни гори,
дишам вяра и мечти за случване,
дишам пролетта и цветните дъги,
от сън дълбок - красиво събуждане.
Дишам обич в протегната ръка,
в усмивката на топлещи очи.
В един поглед - добра светлина,
дето светулка за мене да гори.
И пиша... както и колкото мога,
болки и радости във стихове редя.
Мечти, надежди и копнежи вплитам,
търся себе си в римувани слова,
И така - живея... копнея... и дишам...

val - Валентина Цвяткова

Много обичам стихотворението " Вяра " на Вапцаров. От няколко дни непрекъснато ми излиза в ума. Накара ме да се замисля и се роди това. Далеч съм от мисълта да се поставям до Вапцаров. Би било кощунство.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf