uFeel.me
Димитровград,
Автор: stefyvas,  3 юли 2012 г. в 07:48 ч.
прочити: 271
Това е,    
град с един светофар,  
но с най-голям пазар.    
     
Тук,    
е древен римски кръстопът,  
\"а човекът е човек, когато е 
    на път..\"
Град,    
на вярата в утрешния ден,  
с младежки жар  построен.  
     
Там,    
на река Марица на завоя ,  
се срещнаха двата строя.  
     
Но когато,    
някои на обекта се потяха,  
други под стрехата спяха.  
     
Тихо,    
тогава това не беше важно,  
делото беше многоетажно.  
     
Наистина,    
големи заводи се построиха,  
и много деца се народиха.  
     
\"Цвета\" на    
селата тук  се бе събрал,  
не искаше повече да гази кал.  
     
А,    
там където са цветята,  
там се раждат и децата.  
     
Построиха се,    
много ясли и градини,    
цялата страна станахме роднини.
     
Наистина,    
красиво, лирично, прекрасно,  
но върна се пак онова \"частно\".

Всеки чергата,    
пак взе да дърпа към него,  
не бе изкоренено лошото  его.
       
Изчезнаха,    
мечти ,стремежи ,идеали.  
Май трудещите са спали!  
       
Кога другите,    
са си натрупали \"чували\",  
не, не казвам че, са крали.  
       
И така,      
живота стана  пак  реален,  
а морала - мръсен и кален.  
       
Ходим на    
концерти, на \"кралицата\" Глория.
Кой ти ходи - на обсерватория?
       
Казват, била    
една от първите в страната,  
някъде \"навряна\"  там в гората.
       
Вече,      
няма с какво да се гордеем,  
и \"бригадирски\"песни не пеем.
       
А-а-а,      
някои пропяха и продължават,
те \"горките\" заводи притежават.
       
Ние всички,    
им дишаме отровните пари,  
за да растат техните авоари.  
       
Иначе,      
градът е станал много \"посребрен\".
Сега младите напускат всеки ден.
       
Свърших,    
това Ви написах - толкоз умея,
който иска повече - в  музея.  
       
2,07,2012г.
Н.Василев
 
     

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me