Валят душите от Небето...
Бог ги посажда на земята...
и тръгва в пътя си детето,
със Диадема във косата.
Дъгата цветна го огрява
и Истината е в сърцето;
Гласът на Бог го наставлява,
усмивка му краси лицето.
И Диадемата е силна -
блести над детската глава;
и Светлината и обилна
прогонва всяка тъмнина...
Но идва ден и чува шепот
на изкусителна змия;
и без да знае как, детето
изрича първата лъжа.
Внезапно пада тишина...
връхлита мрак - гробовна птица,
откъсва с лепкава ръка
от Диадемата искрица...
И в Лунапарка на смъртта
завърта дните си сърцето -
приема корист за искра,
за пръст продава си Небето.
Съдбовно идва страшен миг
и Диадемата се снема;
а дяволът с победен вик,
душата бърза да отнеме...
Бог в Милостта Си най - голяма,
изпраща Ангел - вестоносец;
предлага нова Диадема -
човекът кръста си да носи.
На него всичко да разпъне:
грях, завист, похоти зловещи...
при Бог отново да се върне,
да не ламти за земни вещи.
На кръстопът човек застава,
дали да стане пак детето;
че Диадемата е Слава,
Венец и пропуск за Небето...
...или забравил за Луната,
за Слънцето и за Звездите,
да бъде червей под земята,
във нощи кални да се скита...
* * *
Това е днешната дилема -
на кръстопът пред Ад и Рай;
човекът свойта Диадема,
ще защити ли с чест докрай!!?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me