Моите небета са чупливи.
Ако ги докоснеш ще изчезнат.
Питам се какво ми дава сили
да потропвам с токчета над бездна.

С някаква мръснишка непорочност
бавно разсъбличам същността си.
Без да искам и съвсем нарочно
гола се разхождам пред ума ти.

Дръзка е дори свенливостта ми-
драска нежно с нокътче сърцето,
търси най-двусмислените думи,
за да те направи на парчета.

После ми убиват във окото
няколко прашинки въглеродни.
Ти си диамантът. Аз - стъклото.
Ако ме целунеш сме свободни!