uFeel.me
Диаболично
Автор: whitening__black,  31 март 2011 г. в 13:16 ч.
прочити: 225
И преди да бъда сътворена,
само миг преди това!
Войната със човешката си глупост
АЗ продадох.
В замяна на това - сърце получих.
Не за друго. За да си играе Опашатия.
Крещях. Нападах. Пръсках слюнка.
В очите пожари пламваха,
а тялото на жар ставаше.
До стената полудяла го притисках!
И дори онези черните стояха.
Накрая на колене го молих!
А той стоеше и ме гледаше отгоре.
Едно единствено от Него аз поисках...
... а той със глас ми се изсмя.
Омръзна му.
И лицето ми с длани обгърна.
А то тупти и ме чака!
Цербери и долни твари пазеха го...
С насмешка той ми каза:
\"Ще играеш моята игра!\"
Не можеше ли след като ще съм
сред хора и аз сърце да нямам?
Не ме е страх от тях. Но ще го видят!
Ще го снимат като шедьовър...
... ще го удавят в кална локва.
Не исках повече това. Не исках.
\"Не от тях - от тебе повече ще те боли.
Ще ти бъде гадно, а то ще се опитва
да избяга. Но какво пък? Нали е забавно?!
Наздраве, копеле, пийни си.\"
И сега сълзи не падат.
Единствен дъждът ме спасява.
Но на хората им харесва
да ги правят нещастни.
Обичат да ги лъжат. И да вярват...
Отдавна изтрих линията.
А как исках да съм камък!
Сърцето на тъмно да скрия, за да
не съм в играта Негова!
Но ето ме отново тук.
Отново.
И отново...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me